Бадемов сладкиш
badem-ezmesi

Бадемов сладкиш

Бадемовият сладкиш, който води началото си от бадемовите градини, съществували в двореца е много известен в Одрин с вкуса си. Според исторически източници, в Одрин е имало много бадемови градини и се говори, че са били част от природната красота на града. Дори сега в града има квартал, който се нарича Бадемлик.
Бадемовият сладкиш, който има своето място в икономиката и обществения живот на Одрин е между сувенирите, които привличат най-много вниманието на туристите. Приготвя се от попарени, изсушени и смлени бадеми, които след това се варят със захар и се получава невероятния вкус на бадемовия сладкиш

ПРАЗНИЦИ КАКАВА
kakava-senlikleri-edirne

kakava-hidrellezПРАЗНИЦИ КАКАВА И ФЕСТИВАЛ ХЪДЪРЕЛЕЗ

Всяка година в Одрин с многобройни участници на 5 май се чества ромския традиционен празник Какава, а на 6 май празника Хъдърелез. Празеннствата, започващи със запалването на традиционния огън на Какава продължават през деня и нощта с музика и веселие. Туристи от страната и чужбина, пристигнали за да присъстват на празника участват в различните прояви. Отделно на 6 май в Одрин се провеждат честванията на международния фестивал Хъдърелез. По същото време в Одрин се чества и годишнината от неговото завладяване.

KIRKPINAR
kirkpinar-guresleri

kirkpinar-edirne

kirkpinar
Традиционните мазни борби Къркпънар, които се провеждат от 1361 година досега без прекъсване са признати за традиционни празненства. За да гледат провеждащите се през последните три дни на празненствата, организирани в края на юни или началото на юли, мазни борби в Сарайичи се стичат любители на борбата от чужбина и от четирите краища на страната. „Меката на мазните борби“ според думите на шампиона от Текирдаа Хюсеин Пехливан Сарайичи в Одрин е действителната арена на най-силните борци на Турция, които си опитват късмета тук от столетия и ако победят носят званието Най-добър борец (Башпехливан). Като спорт на дедите ни мазната борба, свещите с червен край, къспетите (специални кожени панталони), игрите, агата на борбите, тъпана и зурната и златните колани запазили традиционната си идентичността в продължение на седем века, през 2011 година са включени в „Списъка на ЮНЕСКО на културно наследство без аналог“

МОСТОВЕ
edirne-meric

edirne-tunca

Извиращите от най-високите планини на Балканите реки Тунджа, Арда и Марица се събират при Одрин и като присъединят малко по-надолу водите на Ергене се вливат в Егейско море. Тези реки и мостовете над тях имат глямо значение за историята, икономиката и културата на Одрин. Заедно с другите важни строежи, мостовете допълват идентичността на Османската столица.

От тези мостове, над река Тунджа са построените следните: през ХV век моста Фатих с три свода, построения заедно с дворцовия комплекс на Бейазит ІІ от Мимар Хайреттин през 1488 година мост Султан Бейазит ІІ, моста Газимихал с 16 свода, построения от Мимар Синан четирисводест мост на Правосъдието (Дворцов), отново произведение на Мимар Синан – моста Йалнъзгьоз, построеният през 1451 година по нареждане на известния везир Хадъм Шахабеттин Паша мост с десет свода Шахабеттин Паша (Сарачхане) и построения в началото на 17 век от Мимар Мехмет Ага мост Екмекчизаде Ахмет паша (Тунджа).

Намиращият се над река Марица, построен през 1842 – 1947 година, по времето на Абдюлмеджит мост Меджидийе (Маришки мост) е дълъг 263 метра и има 12 свода.

Намиращият се над река Ергене Узункьопрю (Дългият мост) е построен по нареждане на Мурат ІІ през 1427 – 1443 година и има дължина 1392 метра и 174 отвора.

СЕЛИМИЙЕ ДЖАМИЯ
selimiye-camii

selimiye-camii-edirne

СЕЛИМИЙЕ ДЖАМИЯ

Джамията Селимийе, построена от Мимар Синан на 80-годишна възраст и определена от самия него като „Моето майсторско произведение“ е един от най-видните образци в историята на Османско-турските изкуство и архитектура. Построена е между 1569 и 1575 година по нареждане на Султан Селим ІІ.

Селимийе е най-успешния пример за джамия с полигонален покрив, следствие от многобройните проучвания на Мимар Синан. Кубето, което представлява последно ниво на окачване след хиляда години на развитие на тази архитектура се носи от осем колони тип „слонски крак“ и е с диаметър 31,50м. От една страна най-красивата фронтална композиция на Османската архитектура, от друга – за първи път поставените встрани на молитвената зала минарета с по три балкона с височина 70,89 придават осбено изящество и естетичност. Едно от най-красивите класически произведения на тази епоха е и двора с аркади и шестоъгълен мраморен фонтан, отразяващ пропорционално това върхово постижение.
Селимийе притежава върхови образци на Османското декоративно изкуство. Мраморният олтар, с изяществото на своята изработка, с височината, големината и красотата си оставя в сянката си другите образци. Стените около олтара, задната му страна и конуса, околността на прозорците на целия долен етаж са облицовани с порцеланова декорация. Порцелановите плочки по стената на олтара със своя цвят и композиция заемат достойно място сред най-великолепните произведения Османския период.

Селимийе Джамия е включена в списъка на ЮНЕСКО на „Световно културно наследство“ през 2011 година.